на вселената с любов

обичам те, Вселено

на твоя разум се осланям
защото моя няма го вече

стопи страха, съмнението
хаоса, мъглата, завистта

изгори раджастичния ми ум
контрола на света
свали от плещите ми

трансформирай ме, твоя съм
копнея само да творя

Advertisements

обикновена – да, моля

липсваш ми.
липсваш ми макар да сме повече от всякога заедно.
всъщност повече ми липсваш, когато сме заедно
залепеното ни битие ме прави нездравословна
като сутрешна бисквита
сладка и празна

не вярвам
в края на страстта
и ненормалното ми чувство за нормираност

предпочитам да съм обикновена, плитка наивница
с големи вярващи очи за теб

забравих

забравих те

натиках те дълбоко
подритвах вдъхновението
будувах в безсмислие и проспивах окрилението

докато организирам, планирам, изисквам
забравих да мечтая, допускам, приемам

животът ми не е бил по-объркан и по-съвършено ясен
пораствам, това само знам

някои предпочитали трудните моменти, търсели ги
аз искам само да работя и да пусна потокът на съзиданието
да ме направи пак вода.

мечта

иска ми се да изхарча последните си пари
за самолетен билет

да инвестирам в късмета
да заложа на безхаберието на неизвестността

да се втренча в нещо красиво
и да живея нечия друга мечта
за да намеря пак моята

преследвачът беглец

късчето на книгата ми отлетя
тази, която ме преследва от 3 години
завира се в куфарите ми
отваря се на случайна страница с името ми
срещаме се на различни точки по света
и аз все още не я отварях

днес почти я прочетох
броях последните страници
гълтах с апетит преведени думи
разбирах защо тъкмо днес я четях

но отново отлитна моята книга
финалът-беглец не ми дава мира
този пък аз ще я гоня, ще я моля да спре
последните прочетени думи още повтарям.