обикновена – да, моля

липсваш ми.
липсваш ми макар да сме повече от всякога заедно.
всъщност повече ми липсваш, когато сме заедно
залепеното ни битие ме прави нездравословна
като сутрешна бисквита
сладка и празна

не вярвам
в края на страстта
и ненормалното ми чувство за нормираност

предпочитам да съм обикновена, плитка наивница
с големи вярващи очи за теб

Advertisements

забравих

забравих те

натиках те дълбоко
подритвах вдъхновението
будувах в безсмислие и проспивах окрилението

докато организирам, планирам, изисквам
забравих да мечтая, допускам, приемам

животът ми не е бил по-объркан и по-съвършено ясен
пораствам, това само знам

някои предпочитали трудните моменти, търсели ги
аз искам само да работя и да пусна потокът на съзиданието
да ме направи пак вода.

мечта

иска ми се да изхарча последните си пари
за самолетен билет

да инвестирам в късмета
да заложа на безхаберието на неизвестността

да се втренча в нещо красиво
и да живея нечия друга мечта
за да намеря пак моята

преследвачът беглец

късчето на книгата ми отлетя
тази, която ме преследва от 3 години
завира се в куфарите ми
отваря се на случайна страница с името ми
срещаме се на различни точки по света
и аз все още не я отварях

днес почти я прочетох
броях последните страници
гълтах с апетит преведени думи
разбирах защо тъкмо днес я четях

но отново отлитна моята книга
финалът-беглец не ми дава мира
този пък аз ще я гоня, ще я моля да спре
последните прочетени думи още повтарям.

между два месеца и три години

всяка сутрин гледам календара
усмихвам се е на куфара, билетите подреждам
за край на филма съм избрала
полет към небе безбрежно

ще се срещнем там отново
обич моя, до оградата
ще стиснем длани, ще се смеем
и луната ще засвети само
за нас, обич моя, двамата

септември ще ни благославя
а ние ще го псуваме
любов не се дава, не се брани
щом я има, извор трябва й.