преди и днес

Пътища, посоки, култури, ранобудни усмивки, бонжур мадмоазел, различия, стереотипи, живот в куфар, изпуснати влакове, безброй последни моменти и присъщите им решения, кафеварка в ръчния, храна – винаги споделена, засищаща, с пълнеж от култура и обич.

Тази година пътешествията ми са полети на ума. Като птиците, които са свободни да летят където им харесва, където им се налага, където знаят, че могат да се върнат, където са решили да сменят посоката. Няма да спра да се наслаждавам на различното, на чуждото, на това, което никога няма да разбера или това, което понякога чувствам по-мое от моето. Културите са моят полет над увереността, че зная всичко за света. Те са и бялата лястовица-посланик, която кацайки събира знание и опрашва всеки следващ остров, планина, земя, човек, докато не се върне обратно вкъщи и посади многоликите семена в градината си.

Моят еднопосочен полет към многопосочното вкъщи. След 7 месеца, 6 държави, купища мултикултурни преживявания. Днес.

17.11.14

Advertisements

до теб

на ръба на кожата
до теб съм и потрепвам, както тогава

ти във водата, аз със пясък в косата
солени

гледаме се тайно, с другите очи, нашите
първият ни допир е като стара любима песен
изживяна хиляди пъти

къде е тогава? ще дойдеш ли пак да ме чакаш
в 3 през нощта
неспала, но будна
търсеща точно твоето топло

игра на сърца

жените в живота ми

Те са земя. Топли, тежки, мъдри, телесни

Те са вода. Наситени, с големи бели зъби, плътни кожи и лъскави коси

Жените в живот ми са като набор от прибори, събиран от 3 поколения. Има стари, метални и украсителни лъжици, вилици и подноси. Има модерни пластмасови, в крещящи тонове, забавно-експериментаторски. Има леко демоде, но със специфична история. До тях в абсолютен разрез са вечните дървени пособия, които остаряват красиво. Всички те съжителстват в моето сърце и противоположните му краища. Ако ги събера накуп, сигурно ще се изпокарат. Или ще се чудят защо са ми приятелки.

Като малка си избирах приятелките по височина. Бях страшно висока и не ми беше комфортно да имам ниска приятелка. Дори да не се разбирах с високите момичета, сякаш нямах избор. Имах си ясна цел и категория.

Днес мога да кажа, че жените в моя живот са преди всичко умни. И макар нищо женско да не ни е чуждо, продължават да излъчват интелект. Така и не се научих да поддържам повърхностни приятелства. Пламват и някак естествено се изпаряват.

Жените в живота ми са безкрайни интроверти, дразнещо шумни екстроверти, майки, деца, авантюристи, домошари, психолози, любовници, откровено необикновени, къдрави, тъмнооки, самоуверени и абсолютни недораслъци. И по малко приличам на всяка една.

За някои съм мъдрата майка, за други луда глава, но винаги е искрено, искрено, искрено. Хубавата страна на емоционалността.

Обичам жените в живота ми.

 

 

мечта

иска ми се да изхарча последните си пари
за самолетен билет

да инвестирам в късмета
да заложа на безхаберието на неизвестността

да се втренча в нещо красиво
и да живея нечия друга мечта
за да намеря пак моята

чакай ме, мечта

мечта, чакай ме

тръгвам след теб

в куфара слагам само любов, вяра и фотоапарат

за да хвана момента на сбъдване

който ще прибера грижовно в същия куфар

и ще кацна на рамото ти

през ноември

ти ще ме чакаш, възможна и бухнала

сладка и сбъдната.