между два месеца и три години

всяка сутрин гледам календара
усмихвам се е на куфара, билетите подреждам
за край на филма съм избрала
полет към небе безбрежно

ще се срещнем там отново
обич моя, до оградата
ще стиснем длани, ще се смеем
и луната ще засвети само
за нас, обич моя, двамата

септември ще ни благославя
а ние ще го псуваме
любов не се дава, не се брани
щом я има, извор трябва й.

4+3

Ако Август беше мъж, щеше да е едър темерут. Но такъв, който всички обичат и обожават да прегръщат. За мен той е много по-добър от подмазвача Юли, примамващ с топли мисли и след ден обливащ с леден хлад. Започва по-малката половина от моето пътешествие, сприятелявам се с Август, опитвам се да бъда като него – мъж и темерут. Тежи и го бутам трудно, но знам, че дойде ли Септември, моят любим, отново ще се превърна в деликатна влюбена жена.

сънен юни

сънищата ми са сложни за разказване

змия, сърце, дете, приятели сънувам

събирам ги в портфейла и ги разпродавам

кой не би искал нечий чужд късмет?

 

а аз бягам като от змия, страх ме е като дете

сърцето ми на 4 дели се и на приятели писмо ще пратя

 

юни

на големи звучни глътки

отнасям месеците

разредени с вода и лимон

изстисквам дните, живея в месеци които не харесвам

един по един, като безкраен цвят на божур

бързам да ги откъсна

за да не увяхнат.

прескачам настоящето, заобикалям думите

мълча на моментите.

действието е странен приятел.

 

 

а като август

август си отива

а аз задъхана, искам да му кажа още толкова неща

да почвам, да свършвам, да обикалям достолепното му А

да го ухажвам и прегръщам,

да се потопя в морето му

да близна небето му

да възседна планините му

августовско напечени

напречно ярко под слънцето

и то да не залезе

над западен септември

с големите жълти красиви листа;

голям ще е скока

от изток на запад

от изгрев към залез

или към нова посока

дори в хороскопа го пише

или чета го наопаки.