Море

Аз съм море
вълнувам се бурно
а после заспивам
в прегръдките на новия ден

Аз съм море
два бряга целувам
най-красивите вълни
на кея изпращам
за да ги видиш някой ден и ти

Аз съм море
от мен боли кръста, гърба и тила
когато с вятъра правим любов
но от мене боли и сърцето
най-дълго боли от мечта

Ти си море
аз те помня
с бързи думи, парещо нетърпелива
не помня само как и кога
сърцата ни пламнаха
в обич красива

Ти си море
пак ще придойдеш
на всеки от нас мечта да дадеш
и тиха, усмихната, привидно спокойна
към новото поглед ще впериш

Ти си море
и Водата е твойта стихия

Ако някога пристан изгубиш
не забравяй високо да търсиш
маяк-обич на върха на Балкана
твойта сестричка Земята

Advertisements

жените в живота ми

Те са земя. Топли, тежки, мъдри, телесни

Те са вода. Наситени, с големи бели зъби, плътни кожи и лъскави коси

Жените в живот ми са като набор от прибори, събиран от 3 поколения. Има стари, метални и украсителни лъжици, вилици и подноси. Има модерни пластмасови, в крещящи тонове, забавно-експериментаторски. Има леко демоде, но със специфична история. До тях в абсолютен разрез са вечните дървени пособия, които остаряват красиво. Всички те съжителстват в моето сърце и противоположните му краища. Ако ги събера накуп, сигурно ще се изпокарат. Или ще се чудят защо са ми приятелки.

Като малка си избирах приятелките по височина. Бях страшно висока и не ми беше комфортно да имам ниска приятелка. Дори да не се разбирах с високите момичета, сякаш нямах избор. Имах си ясна цел и категория.

Днес мога да кажа, че жените в моя живот са преди всичко умни. И макар нищо женско да не ни е чуждо, продължават да излъчват интелект. Така и не се научих да поддържам повърхностни приятелства. Пламват и някак естествено се изпаряват.

Жените в живота ми са безкрайни интроверти, дразнещо шумни екстроверти, майки, деца, авантюристи, домошари, психолози, любовници, откровено необикновени, къдрави, тъмнооки, самоуверени и абсолютни недораслъци. И по малко приличам на всяка една.

За някои съм мъдрата майка, за други луда глава, но винаги е искрено, искрено, искрено. Хубавата страна на емоционалността.

Обичам жените в живота ми.

 

 

на вселената с любов

обичам те, Вселено

на твоя разум се осланям
защото моя няма го вече

стопи страха, съмнението
хаоса, мъглата, завистта

изгори раджастичния ми ум
контрола на света
свали от плещите ми

трансформирай ме, твоя съм
копнея само да творя

забравих

забравих те

натиках те дълбоко
подритвах вдъхновението
будувах в безсмислие и проспивах окрилението

докато организирам, планирам, изисквам
забравих да мечтая, допускам, приемам

животът ми не е бил по-объркан и по-съвършено ясен
пораствам, това само знам

някои предпочитали трудните моменти, търсели ги
аз искам само да работя и да пусна потокът на съзиданието
да ме направи пак вода.

преследвачът беглец

късчето на книгата ми отлетя
тази, която ме преследва от 3 години
завира се в куфарите ми
отваря се на случайна страница с името ми
срещаме се на различни точки по света
и аз все още не я отварях

днес почти я прочетох
броях последните страници
гълтах с апетит преведени думи
разбирах защо тъкмо днес я четях

но отново отлитна моята книга
финалът-беглец не ми дава мира
този пък аз ще я гоня, ще я моля да спре
последните прочетени думи още повтарям.