неделя следобед

Времето ме краде безсрамно. Идва и се изплъзва без дори да се обърне, за да види как му махам. Няколко месеца живея без себе си, автоматизирам всяко движение. Само мислите не мога да синхронизирам с повторението на деня. Буйстват и връхлитат, държа ги в плен и после отмъщават свирепо. Сутрините не достигат, а следобедите са твърде много. Мрънкам повече отколкото обичам да ям, казвам ви, не съм аз.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s