отказвам да мисля

видях мислите си като трепереща старица

кокалите й се клатеха, опита да ме улови мислейки

подхилкваше се

пускаше ми примамки и сладко разсейване

движеше се като вълна, като развален екран на телевизор

все един и същи патерн, докато не изгасиш напълно от копчето.

пускаш и пак тя, гасиш, пускаш, гасиш

промъква се от всеки пиксел на екрана

зъби се, трака, евтинее като пластмаса.

и аз й се усмихвам, махвам с ръка и чупя копчето

оставам на тихо и тъмно

обръщам екрана навътре.

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s