Любопитството ще спаси глада

В годините на израстване в общността от български даскали, обучени на соц ценности, загубих няколко неща. Първото е спонтанността на любопитството. Чистото, дълбоко желание да научиш, опиташ, пробваш, разбереш нещо ново. Второто е вярването, че към едно нещо, процес, проект, можеш да подходиш по много различни начини.

Въпреки бунта ми по онова време, бойкота на готови, предъвкани като ученическа дъвка литературни анализи и цитирам: „неверните“ факти, които слушахме в часовете по естествени науки, не загубих напълно интереса си към науката. Било то hard или soft science.

И след безкрайното залитане между логика и креативност, абстракция и интуиция, математика и литература, спрях да търся единствената, правилната, вярната посока. Обичам логиката и идеализма, абстрактните концепции и конкретното изпълнение, точността и разпиления си ум.

Любопитен факт от познанствата ми с няколко човека, които се занимават с изкуство е изненадващият им академичен бекграунд. Все още пуля очи, когато някой от приятелите ми танцьори ми изтърси, че е икономист. Икономист!?

Иронията е голяма тук, защото аз също съм почти такъв. След огромно мъдрене дали да запиша икономика или пластични/дигитални изкуства като втори мейджър, надделя първото. Интересуваше ме как функционира бизнес света, как се произвеждат самолети, как да помагаш на хората в реализирането на тяхната идея. След като най-интересни ми бяха предметите по психология на фирменото управление, предприемачество и бизнес етика, разбрах, че няма да стане добър печелбар от мен.

Средата не ме стимулираше, преподавателите бяха като извадени от калъп даскали с ретро костюми, история на „директор на предприятие“ и много много ниски изисквания. В една такава среда беше достатъчно да направиш ppt презентация за 5-те най-важни лидерски умения в 5-минутен сбит pitching, който на мен ми напомняше на рецитирането в 7ми клас на пътеписа на Алеко за Ниагарския водопад – мъчително накъсан, без логически преходи, съшит от трудно преливащи се думи. Но пък какъв патос!

Имах обаче няколко иновативни преподаватели, единият на около 30, другият на около 80 (за да не изпадаме в стереотипи). Това, което те ми дадоха беше достатъчно (за бедната ми теоретична подготовка и твърде неамбициозните стремления за корпоративна кариера), за да знам какво да чета, накъде се развиват иновативните бизнес решения и как може да се прави честен и добросъвестен бизнес. Enough is enough.

Сега се връщам към годините, в които не съм имала тези знания, за да почерпя вдъхновения от собственото си аз. От любопитството на детето, което започва нещо ново, без да мисли колко е трудно и колко калпаво ще стане от първия път. За младежкия идеализъм, впрегнат в поне 4 професионални направления. За ентусиазма, към който се завърнах и с който завърших един нов проект.

Първата ми кулинарна книжка. Лишена е от съвършенство, но пък си има характер. В месеца, в който я правих усетих истинската вътрешна движеща сила, която усещах като дете – не заспивах без да мисля за нея, събуждах се с мисли за нова визия, не ядях, не усещах жажда и умора. Дори нощта удължи часовете си, за да мога да творя. Отново по онзи начин.

Ако се интересувате от устойчива кулинария, можете да разберете повече за проекта тук. Това, което исках да споделя от процеса на създаване е, че нашият смисъл, призвание, дарма или както искате го наречете, е винаги винаги в нас. Зависи с какви очи ще погледнем навътре – с тези на любопитно дете или на презрял възрастен.

Stay hungry, stay foolish, така да се каже.

 

Advertisements

2 thoughts on “Любопитството ще спаси глада

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s