солено

като пиша егото ми се топи

лашка се и мъжделее

като звезда в августовско небе

като морски фар

като дъх

извън центъра си

размива се като сол в чиста вода

доброволно, тихо, отдава се на пълнотата

твори, обича, прощава

изгаря

и пак остава само сол.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s