време е

когато не знаеш накъде

но знаеш, че никъде не е твое

крачиш, пробваш, обуваш и събуваш

ново облекло, амплоа, призвание

и после тягостно го събличаш като опарен

пак не е то

 

чакам те, готова съм

енергията ми блика от всеки атом в мен

обрисувам с нея въображаеми хора

проекти, полети, ръкостискания

знам, че ще ме усмихваш много широко,

мое скъпо утре

чакам те, готова съм.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s