степенен показател на умността

Не вярвах, че мога толкова да не вярвам в следването на магистратура. Мисля се за академичен човек, човек на интелекта, така е било досега. Ама то може би с всички е било така в тази наша система от числа, логика и конкретна мисъл.

И тук не само овенският ми инат, но и една силна вътрешна интуиция ми казват (дори вече не шепнат), че няма нищо по-тъпо от това да записвам магистратура просто ей така. Защото, как да ви кажа, за всяко нещо е добре да има мотивация, за предпочитане вътрешна. Аз най-обичам да питам „Защо?“ и отговорите, които получавам не ме удовлетворяват:

„Не може без магистратура“ (Обикновено аз отвръщам “какво да не може?’)

„Хубаво е да имаш“ (То е хубаво и смислена работа да имам и да пътувам, ама на)

„Друго си е да си магистър“ (Тази другост понякога ми се губи)

„Навсякъде вече искат магистратура“ (Аз не искам да съм навсякъде)

„Бакалавърът нищо не ти дава“ (Дал ми е достатъчно, за да знам какво искам и не искам от образованието си.)

Продължавам да се главоблъскам и да не мога да проумея каква е тази мания по степенуване и то по безцелно и/или самоцелно такова. Магистърската степен би трябвало да е стъпало, с което да задълбочим познанията си в сфера, към която имаме пряк интерес, любопитство и към която искаме да допринесем. Грозно е да я описваме като изискване за работа и като естествено продължение на живота, защото не е.

Понеже се интересувам, често питам познатите си защо са избрали дадена магистърска програма и аргументацията им за мен е непонятна. „За да си намеря работа“, „За по-високи доходи“, „Защото нямам работа и реших да уплътня времевия период“.

Почти никой не ми отговаря с „Имам силен интерес в областта, искам да изследвам това и това“ или „Захванах се, защото исках да продължа започнатото от бакалавъра“, „Не ми стигна времето да науча повече за този предмет“, „Искам да допринеса за науката“, „Намерих призванието си“.

Колкото и да е наивно и глуповато, последното си го вярвам и браня. Едно от най-важните неща, на които ме научи един от най-значимите за мен хора в университета бе да правя нещата не само с главата, но и със сърцето си. Защото ако го правиш само с главата, получаваш резултат, но когато го правиш и със сърце – получаваш удовлетворение. Чувстваш се смислен, развиващ се, себе си.

Защо себе си и какво общо има образованието със себеразвитието. Откакто учих в Холандия, критериите и разбирането ми за образование се преобърнаха. Нали сте гледали стари български филми? Спомнете си актьорската игра в „Да обичаш на инат“ или „Оркестър без име“. Сега си спомнете образите от популярните напоследък български сериали. Нещо такова е. Когато си изкуствено обут в нечия роля, която не ти е присъща и естествена, стъпваш тромаво, спъваш се и залиташ, често спираш на едно място и не можеш да продължиш или продължаваш на босо. Изглеждаш нелепо и неавтентично. Когато, обаче, ролята е истински твоя, вървиш плавно и стъпваш уверено дори когато не си напълно сигурен, оставаш място за свобода, импровизация, промяна.

Затова когато ми кажат, че трябва да всяка цена да направя магистратура все едно е задължителен административен документ или плащане на данък, че даже ме и съжаляват, че съм се пропиляла като потенциал, няма как да не приема това със смях, дълбоко разбиране и съчувствие.

Образованието е обмен на знание, но той не се случва само на лист хартия под формата на процент, буква или цифра. Не е и скъп костюм и квадратна шапка. Изчислява се в много по-проста система, на която не й трябват мерни единици. Личният непосредствен контакт с хора, които са приели щастливо и отговорно ролите си, възможността да поставиш под съмнение и защитиш вярванията си, да дадеш форма на търсенията си и да успееш да погледнеш дори милиметър по-високо от преди.

ей заради тези неща ще се радвам да ми се случи.

Advertisements

2 thoughts on “степенен показател на умността

  1. Много си права. Мога да споделя моята мотивация. Първо беше заблудата, че мога да науча нещо ново и полезно (отлетя бързо). И факта, че за момента за плучаването на тази „научна“ степен се изисква, да не си прост като паве. Ако приемем, че държавата ни стане нормална някой ден, това което сега постигам с това че не съм забравил къде е факултета, след време би следвало да се постига с много пот и труд. А ако спра да уча и реша да почна пак след 5 (примерно) години ще ми е много трудно да вляза в ритъм. Сега, когато е директно след бакалавърската степен човек някак е набрал инерция и върви… леко.

    Останалите 11 човека в групата в общия случай се мотивират от това, че каквото им е интересно ще прочетат и ще научат. При малка част от тях работи :)

    1. благодаря за коментара :)
      вярно е, че с времето спираш да мислиш толкова академично и научно, това ме гложди и мен напоследък.
      Но, както казваш, ако това е главната мотивация на колегите ти, защо изобщо е нужно да следват като могат да отворят и да прочетат всичко…
      Това с вглъбяването в учебниците, „материала“ и т.н. е отживелица, иска ми се да има повече иновативност в образованието, изследвания, смели хипотези, такива неща… липсваха ми в бакалавъра и знам, че ще ми липсват и в магистратурата… тук.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s