За съмнението с любов

Да вярваш и да си уверен в себе си е най-мощният двигател към себереализация.

Мен, обаче, от известно време ме вълнува един феномен, едно социално явление, една социо-културна особеност на вида ни, характерна за нравите ни – явлението „Аз знам всичко“.

„Аз знам всичко“ се проявява често в среди, в които шапките винаги са на една страна и един аксесоар е в повече. Наблюдаваме я в магазина за дрехи – знам ги тия къде се шият и колко струват, в пресечката зад нас са на половин цена.

„Аз знам всичко“ е синдромът на току-що изтрезнелия абитуриент, готов да завладее света със себе си. Той (светът) го чака с възможностите си наредени като сребърни лъжици на бит пазар пред Невски – лъщящи, на една ръка разстояние, винаги готови на свалят цената само за да бъдат негови.

„Аз знам всичко“ е в устата на всеки „роден психолог“ – било то фризьорка, маникюриска или продавачка в мола (no offence, и аз съм бивша). Знаем ти проблемите, без да ми говориш – ръцете на хикс, стойката прегърбена, говориш ми тихичко – май не са те хвалили много като малък, не е хубаво така, я прочети тая книга, гледай клипчета на Стив Джобс и о, знаеш ли какво е флиртология? 5 лесни стъпки как да изглеждате уверени, дори когато не сте. The dream.

„Аз знам всичко“ е мантрата на така популярния вид всеяден. Изначално появил се в праисторическите времена (най-често документиран в анимационни филми, виж „Семейство Флинтстоун“), откъдето черпим достоверно и отколешно знание, той някак се е запазил и до днес. В протеините е истината, какви са тия треви.

„Аз знам всичко“ за вашата гадна мърлява страна. И нашата е гадна и мърлява, ама ние си имаме гениален Джон, Левски, Ботев и оня с мустака. Розово масло не сте помирисвали! ама то и аз не съм. Цигани ли сте, турци ли сте, не щем ви езика, не щем ви катуните. Зная само как да стигна до Одрин, да взема баклава на аванта, да джурна малко джибри с аверите и обратно по баира.“

Защо вярвам в съмнението?

Да се съмняваш значи да се развиваш, да тестваш хипотези, да бъдеш изследовател, смел и критичен.
Да научиш нещо днес и да не го подложиш на съмнение утре, е най-голямата грешка.
Да твърдиш, че знаеш всичко в еди-коя-си-сфера е като да си мислиш, че можеш да събереш всичките капки море в кибритена кутия, да ги заключиш с катинар и да даваш консултации за 100лв/час за единица капка.

Мечтая си за свят, в който се тревожим всеки ден дали сме свършили пълноценно работата си и упорито анализираме начини как да бъдем по-добри в това, което правим. Съмняваме се в знанията, в уменията си да водим преговори, да възпитаваме, да обичаме, да живеем.

Време, в което четем наука вместо коментари в новинарски сайтове. Ден, в който ядем само растения и спестяваме 90 милиона самолетни билета. Час, в който да погледнем в себе си и да разберем в какво се провалихме, защо сме слаби и защо мразим всичко, което не ни се удава.

Разбира се, думите тревога, съмнение и самокритика не са трендинг. Заменяме ги с амбиция, MBA и коучинг и всичко е окей.

 

Advertisements

2 thoughts on “За съмнението с любов

  1. Натиснах „like“, а би трябвало да напиша, че много ми допадна тоя текст, че харесвам и споделям идеите ти. Ама нали всичко е вече много опростено, лесно и чудесно, та с едно кликче казваш повече, отколкото с 10 реда думи. Прекрасен текст, впрочем.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s