как смея

същото което ти трябва за да пишеш

ти трябва и за да обичаш

топки

защото то си идва и отива

не спира и не чака ред

днес ще те тресе цял ден

а утре няма да му видиш очите

ще излети като строфа от сън

 

как смея да копнея идването

и отиването не

но съм все още само човек, мамка му.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s