Ура за гласа на народа. а къде е мозъкът?

Тъжно ми е. Тези дни, когато чета новини, ходя по улиците, говоря с приятели, ме обзема странно чувство на несигурност, неприязън и всякакви не-неща. От всичкото мнение, що се изля по отношение на случващото, аз си направих няколко извода. И колкото и да се опитвам да стоя далеч от политиката и смирено да се информирам, без да се впускам в емоционална връзка и да възпламенявам всичките си чакри от гняв, този път политиката дойде при мен.

Тя беше навсякъде. Фейсбук, Туитър, блогове, разговори на спирката, в обедната почивка, вкъщи – политизирахме живота си. И както властта беше едно отделено, неестествено и неконтролируемо за нас  пространство изведнъж се превърна в наша цел, идеал, дълг. Екзалтацията и гласът на народа бяха контрата на непрестанните обвинения, че вечно си мълчим и сега като че ли избълвахме всичките си сдържани в капсула тревоги, негодувания, психични и лични затруднения, гняв и страдание. Дотук добре, имаме глас.

Това, което ме  натъжава обаче е колко сме тъпи. Без извинение към когото и да било и към себе си.

Непременното и незаглушимо желание да надвикаме, охулим и изплашим властта, изгори всичките ни калории, нужни за умствена дейност. Какво се случваше на протестите, кой кого подкупи и задейства „вариант Б“; гледахме ли напред целта, докато вървим с тълпата или се деперсонализирахме в общото благо и право?

Тъпи сме, защото не знаем какво искаме. Тъпи сме, защото не взимаме информирано решение за постъпките си, а чакаме начетения ни вожд да ни каже къде и кога тръгваме на нашия родолюбив саможертвен поход срещу несправедливостта.

Докато черпим информацията от мас медиите и вярваме на манипулациите на полицаи, пожарникари и бизнесмени, докато се паникьосваме от заплахите, че държавата остава без ръководител и на*кано ходим да си ги искаме обратно, няма как да вървим напред.

Аз не разбирам от политика. Но разбирам съвсеееем мъничко от хора.

Понякога това знание не ме окрилява, а ме кара да искам да си блъскам главата в стена. От тъпотия.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s