‘the future is in the hands of creative people’

Преди година и половина закусвах в един хостел във Франкфурт. Едно от тези места, в които хората се отбиват за ден-два, докато сменят посоката или пък целенасочено са решили да обходят. Сутринта лобито се пълни с всякакви хора и трудно си намираш място. Видях една малка слънчева маса до прелестния френски прозорец, на която седеше симпатична 40-45 годишна американка. Попитах дали има свободно място до нея и тя ме покани. Естествен като изгрев, разговорът ни потече в многобройни посоки, сякаш искахме да си докажем по колко много теми вижданията ни съвпадат. От целия разговор си спомням две изречения:

Аз: „i think man should live a life in harmony with himself first, people around him and nature“

Тя стисна ръката ми. После каза „The future is in the hands of creative people“

Много често си спомням тази жена. Все едно говорех с Лиз от „Яж, моли се и обичай“, докато похапвахме немско сирене и компот. И всеки път черпя вдъхновение и сила от този разговор, от идеята, която посади в главата ми.

Дали креативността е липсващият елемент? Дали да си иновативен, когнитивно гъвкав и творец се цени достатъчно днес? Миналата седмица бях на интервю. Поздравиха ме, предложиха ми чай, дадоха ми 4 листа и ме оставиха за час. Единият лист беше тест по английски, вторият беше с казус с проблемен клиент, третият безумен въпросник с айтеми като „лъгали ли сте някога?“ и накрая лист с „логически задачи“.

Логически задачи. Не падам от небето и знам, че подобни тестчета са стандартно входно ниво, тестващи нещо като „обща интелигентност“. Интересното е, че тази обща интелигентност всъщност е само 1/9 от това, което може да се нарече интелигентност. А според някои психологически теории въобще не е. Много щях да съм щастлива, ако ми тестваха пространствената или музикална интелигентност; ако трябваше да оформя елха чрез тялото си; ако трябваше да интерпретирам или жестомимирам казуса с клиента или да обвържа дадена задача с принципи и наблюдения в природата.

Вместо това намирах зависимости в математически поредици и смятах квадрати. Опитах се да помисля как бих могла да приложа тези ми познания в работна среда. Да нареждам хората на конферентната маса в определена последователност спрямо годините им; да провеждам интервюта с кандидати, сумарната възраст на които е делима на днешната дата, да търся математическа зависимост между датата на раждане и брой думи в минута?

Ако в думите на американската ми събеседничка има истина, ако креативността е качеството, което трябва да търсим, ценим и култивираме, оттук логически следва, че бъдещето, което ние градим, съвсем не е в правилните ръце. Предпочитаме удобни предсказуеми хора да поддържат среда, която не знаем как ще се промени утре.

Сега разбирам израза въпрос на гледна точка; зависи накъде гледаш.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s