моменти на значимост

Когато се замисля за моментите на пиково вълнение и араузъл в живота ми, те винаги са свързани с ентусиазма по впускането в нещо ново и непознато или с носталгично усещане за принадлежност и себеотдаване на нещо, което приключва.

И макар терапевтите да съветват упорито да не се вглеждаме в миналото, за мен това са най-прекрасните и проникновени моменти; моментите, които ме дефинират в настоящето; моментите, които са променили и контриурали моето сегашно Аз. Затова поглеждайки назад, виждам не само хронологията на събитията в живота ми. Виждам пътеката на моето израстване, стръмнините, които са ми се стрували недостижими и на които днес приятелски се усмихвам, невъзможните скокове, които съм правила и нелепо-глупавите детински падания в далеч не-детския ми период.

Ако трябва да разкажа за тези моменти с думите на 19-годишното ми аз, това сигурно щеше да бъде моментът, в който получих безупречната си диплома от гимназията и се пръсках от гордост, че съм единствената завършила с 6,00. Моментът, в който имах възможността да защитя таланта си на танцьор на световно ниво пред 3000 човека. Като цяло, числата имаха огромно значение.

Днес, тази напрегната перфекционистка e out. И слава богу, защото само си представям каква досадница щеше да е. 4 години и няколко яки шамара по-късно, все още пазя страстта си съм непознатото и се паля лудо по някоя идея като първокласник; все още се гневя яростно на несправедливостите, сред които живея и все още търся тази скрита дипломатичност в мен, която на моменти ме изненадва жестоко приятно. Само че днес вече знам, че това, което търся и което ме прави щастлива и удовлетворена не е число. Знам, че хубавите прекрасни неща не идват by default в живота, както разказват в училище. Знам, че никога няма да задам въпроса „Какъв искаш да станеш като пораснеш?“ на собственото си дете.

И понеже съм в момент, в който нещо приключва, а аз съм вложила 4 години от живота си в него, естествено ми идва да се запитам с какво този период ме е променил. Кои са моментите на значимост. Отговорите ми изникнаха изведнъж и наведнъж вчера, на абсолвентския ми бал.

Идеята, че си дал нещо от себе си на другите; че отдаването в работата има смисъл. Вчера мила колежка вмъкна в разговора ни „сензитивния период! помня го от твоята презентация, за билингвите. Колкото повече езици знаеш, толкова по-гъвкав си когнитивно“.

Идеята, че някой е оценил твоята автентичност и искрена отдаденост; че да бъдеш себе си е необходимо условие за пълноценност. Думите на научния ми ръководител за съвместната ни работа.

Идеята, че никога не знаеш човекът срещу теб каква гениална идея носи в себе си, колко различно и красиво разбира света и хората. Докато през всичките тези години си мислех „уау, колко са странни колегите ми“ (а повярвайте ми, студентите по психология наистина са сме много странни), снощи, танцувайки в странното ни полу-сектантско кръгче почти се засмях на глас и си помислих „а ти да знаеш колко странна изглеждаш в техните очи“.

И така изведнъж станах странното момиче насред нормалните си приятели и нямаше по-забавно и самоиронично преживяване. Чувствах се на мястото си, сред хора и различности, на които се наслаждавам и усмихвам. Бях щастлива, че имах възможността да опозная тези раз-личности и чрез тях да опозная и себе-личността си. ;-)

А друга любима колежка сподели, че харесва блога ми!

beautiful oddness

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s