дипломата невъзможна

Утре е 1ви декември, а все едно е 1ви януари. в главата ми.

От два месеца животът ми изглежда така.articles

Но не си мислете, че е защото съм приключила с всичко, още даже не съм започнала. Въпросът е защо?

Защо 5 месеца след като съм завършила „семестриално“ (забавно понятие) не съм дори на косъм на дипломиране. Защото 7 месеца откакто се върнах от студентски обмен, още не са ми акредитирали курсовете. Защото ние, хората учещи в България, не бързаме да си намерим стажове и да започнем работа; при нас всичко е уредено, бизнеса ще ни изчака колкото е необходимо, за да можем да развеем тогите и метнем шапките.

Проблемите на българските университети и образователна система са хиляди. Даже и не ми се започва да коментирам. Но аз съм оптимист, вярвам, че с бавни систематични крачки, вървим напред. Но ме вбесява нещо уникално глупаво – защо губим толкова много време, докато се дипломираме!?

Ще ви разкажа какво представлява процесът по дипломиране на бакалавър психолог. Учи се 4 години, като всеки студент трябва да покрие 120 часа стаж, а някои специализации като клинична психология например, включват още 240 часа стаж. общо 360 часа стаж.

Освен това, ние нямаме просто дипломна работа. Имаме емпирична разработка и бакалавърска теза. Сега ще ви светна каква е разликата, макар аз лично да не я намирам. Емпиричната разработка е дисциплина в трети курс. Представлява емпирично изследване, което трябва да проведем, опишем и защитим според изискванията за писане на какво? на бакалавърска теза. Точно така, защитаваме бакалавърска теза преди бакалавърската ни теза. И не си мислете, че всички курсове, които изучаваме във връзка с тезата и всички проекти, които писахме 3 години, са достатъчни; винаги е по-добре да има още един курс, който съвсем да ни спъне завършването.

И тъй като един такъв цялостен проект отнема между 2 и 3 месеца,  той няма как да бъде изпълнен по време на учебната година. Така след четвърти курс завършваме семестриално и имаме да пишем две бакалавърски тези и някой-друг стаж. Но понеже лятото никой не работи активно, изчакваме есента, за да имаме по-честа от веднъж в месеца обратна връзка от научния ни ръководител.

Днес за мен е голям ден, защото завършвам емпиричната си разработка, но напрежението от липсата на завършеност далеч не е потушено. При едно оптимистично протичане на събитията ще се дипломирам лятото, 5 години след началото на образованието ми. Някой ще каже, голяма работа, една година повече, не си си преценила времето и ангажиментите. Може и така да е. Но дори тези 5 години не ми дават особено светли перспективи, защото в моята област степен бакалавър не ти дава право да практикуваш почти нищо в професията си. Това предполага още минимум 2 години магистратура. 7 години следване, за да стана поне малко по-продаваема на пазара.

За сравнение само ще кажа, че съучениците ми от гимназията, които заминаха да учат навън, вече завършиха магистратури и работят от една година. и то по специалността си. the dream.

Моят избор си е мой избор и не бих го заменила с друг. Обичам направлението си, усещам се на правилното място. Но се чувствам изморена, демотивирана да продължа образованието си и все още много далеч от реализация. За съжаление това далеч не е само мой проблем, защото към момента никой от колегите ми не се е дипломирал.

Това, разбира се, не пречи другата седмица на 8-ми декември да празнуваме абсолвентски бал.

Без дипломи, но с настроение.

Необходимостта от завършеност или the need for closure, никога не е била силна страна на психолозите.

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s