науката за ненаученото.

Клатя невротично крак и пия ментов чай, за да успокоя малко блъскащата се в стена глава. Подсмърчам, нещо не съм на кеф. Дали спах накриво снощи или сбърках с някоя асана сутринта. Не ми се медитира. Не ми се и мисли.

Колкото повече чета, толкова по-малко знам. Не, не цитирам никой.

Влизам в нов период, мисля си. Ще мине. Ей сега като пекне слънцето и сложа зимния аутфит, ще пия капучино и ще рисувам сърчица по някой запотен прозорец с изглед към падащи снежинки.

Нтц. Като ме отпусне кафето и тая мечта стане достатъчно далечна(поне в близките 1-2-3-n месеца), поглеждам към лаптопа си и про-виждам – ама аз съм в breakdown. Защо в лаптопа ли? ами защото не съм се отделяла от него от няколко дни. И това ми харесва.

Както казва любимата Брене не ми било breakdown, най ми било spiritual awakening. И в контекста на 1.11 – събуждам се! Но се събуждам по един нов (както би казала Ко „ама то винаги е ново!“) спокоен, небързащ начин. Без рязане на коси и цветни обсесии. Засега.

Awakening ми харесва, но не е spiritual този път. Пробуждам се академично, научно, изследователски. Харесвам разпилените си статии и още 10 чакащи да бъдат прочетени, за да опровергаят току-що прочетеното от вече щастливото ми и начетено Его.

Зная толкова малко. В математически смисъл сигурно клонящо към нула. И това е толкова дразнещо. Има толкова много знание изписано в този свят, а аз висях по 5 часа на плажа цяло лято. А даже не бях в emotional breakdown. Хората са нерационални същества, убеждавам се всеки ден (и научно и преживелищно).

Някой бил ли е от вас в научен брейкдаун? Искам да ви кажа, че е адски яко. Чувството е като да копаеш цял ден за злато и накрая да видиш, че целия си се окопал в златни кюлчета – защото всяко едно загребване от бездната е надградило следващото, и така малко по малко, докато се получи цялото. А цялото е много повече от сумата на отделните части.

Науката не ми дава всичко и никога няма да ми го даде. Но ми дава много и ценно знание, което превърнах в свои личен двигател:

– да не се страхувам, че няма да знам всичко, защото никога няма да знам всичко

– да питам глупави въпроси

– да съм любопитна към всичко

– да мисля критично и никога да не се предоверявам на нечий патетичен discussion, че бил доказал еди-какво-си

– да вярвам на интуицията си.

Затова обичам след трансцендентните ми занимания, в които няма капка емпиризъм, да се потопя в море от изчисления и статистически значими разлики. Не обичам числата, но защо не дам шанс на нещо изключително различно да ме завладее? Преживяването засега е екстремно приятно, гъделичкащо мотивиращо и интелектуално разтърсващо!

Бомбардирайте се с различия, научно доказано е, че ви правят по-готини!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s