366 сутрини

вино, вятър, разпилени коси

разпилени мисли, вливащи се в едно

един кръг от дни, наниз от любов

любовни дни, даже високосни

високо над релси, светофари

светим в обръч от хванати ръце

ръце, който дават и благодарят,

че взел си техния подарък.

на кой са му притрябвали 4 скариди

или равиоли с претенции за сирена

щом имаме цялото небе, любов, стихия

които ни благословят и черпят с простота.

в този пир от споделеност

няма място за десерт

той ще дойде щом във десет

пак усетя мириса на теб до мен.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s