дислексично

защото да започваш винаги е трудно. както е трудно да избереш първата дума на поста си; да започнеш разговор за напускане на работа; да се потопиш във водата, когато още не си свикнал.

всеки ден започваме с 1 и броим докато станат две дузини. бутаме часовника. убиваме времето.

всеки месец започваме отначало, от 1 до 30±1. много е проста формулата на живота.

всяка година започваме ама наистина отначало. без месо, без цигари, без него/нея.

героите на ежедневието.

числата крият несигурността, слабите и дебелите ни ангели. не сте ли забелязали?

‘занимавам се със 100 неща’

‘за нула време’

‘от понеделник до петък’

робуваме ли на статистиката, ставаме статисти.

свикнем ли, става лесно, бързо, автоматично. пием кафе, пушим и плямпаме едновременно, уа!

докато не дойде време да приключваме, когато отново става трудно и се връщаме в началото. как се започва едно приключване? кой да ти каже, че да приключиш започнатото е още по-трудно.

т.е. щом началото и краят са еднозначно трудни,съдържимото между тях е лесно. лесно за объркване.

и от този дислексичен пост става ясно, че дали е понеделник или понеледник, разлика няма.

просто няколко сбъркани числа. и умове.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s