в допир с родопите.

Язовир Кърджали на изгрев. Раят е на земята и то на не повече от 20м от мен. Тук няма вятър, нито шум, нито салата. Но пък има пеперуди, жега, комарчета и кебапчета. Продължаваме на северозапад.

Потегляме към Първомай и свиваме вляво за Поройна, Дълбок извор и Патриарх Евтимово. После стигаме  зеления Асеновград, където слънцето е по-родопско отвсякъде. Посрещат ни приятелски.

Чудим се къде да спрем за шопска салата и миш-маш.

Настаняваме се удобно на мегдана и допираме длани до родопското сърце; песни, кухня, гори, вода, хора с отворени врати и сърца. Допираме крака до земята на нашите общи бащи и майки, допираме ухо и чуваме тъжния рецитал на планината; тъжен, но горд.

Днес е различно в Родопите – има коли место каруци, бетон вместо кирпич, плочки вместо дърво. Но пък има реки, цветя, мостове, галоши и тютюн; има усмихнати хора, които рисуват икони. И много светещи прозорци.

Старите къщи величествено мълчат; и ние мълчим, но с почит към времето.

Тук фотографиите спират и остават място за нови пътешествия из старото време. Време на легенди, боеве, скривалища и икони. Време, в което обичам да се връщам, за да се заредя с енергията на вековни чинари и лековити води. Време, което е спряло, но само механично. Време на снимка.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s