да не искаш да продължиш

е все едно да се блъскаш всеки път в един и същи ръб, да се прецакваш винаги с евтини чехли менте, да ядеш сладолед с лъжица пред корицата на FHM. Смисъл никакъв освен ако не искаш да живееш в един период от развитието си, с едни хора, с един човек, на едно място – поне в съзнанието си.

тъпо е колкото да имаш билет за лотария и да си сгънеш с него цигара.

ако не си позволиш да паднеш, сгрешиш, изпиташ болка, бъдеш слаб, помолиш за помощ;

никога няма да можеш да се изправиш, научиш, изпиташ щастие, бъдеш силен, благодариш.

чиста математика.

мислиш, че живееш живота си на макс, държиш го, контролираш го; той пък се опъва като ластик и те шиба в лицето при всеки опън. търсиш го, наслаждаваш му се, живееш го, прахосваш го и после пак го търсиш.

накрая от Него остава само Его.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s