рибарски истории.

В нашия малък Амстердам си имаме много лодки. Красиви, преживели много, но всички в настроение.

На нашата весела улица покривите спят и тихо сумтят под напечените керемиди, събрали аромата на много скари и летни гозби. Пазят своите тайни.

Старият капитан знае кога да запали лулата си. Кога е време за свежа баня на верандата или разходка по шорти. Знае и да хитрува и ентусиазирано да потропва по масата. Звучно хаха.

А ние седим и си мислим. Или само си седим. Дишаме и нямаме нужда от повече. Освен от палачинка или сиренце. Също и домат.

Какво е денят без залез, водата без отражение и корабът без ръжда? Само една половина. А цялото е прекрасно в двойстеността си и синергично в красотата си. Точно като птиците.

Старата Виолета ни разказва за своите пътешествия. Тя е нашата дръзка и красива пътеводна светлина. А ние все още сме на нашия maiden voyage към непознатото, което предстои да обикнем.

Bon voyage!

Advertisements

2 thoughts on “рибарски истории.

  1. Много свежа публикация! Обожавам дървени лодки! За съжаление, те са все по-голяма рядкост, тъй като са много тежки и рибарите предпочитат пластмасовите (поне по Дунав, където съм търсила, е така). Лятото е магичен сезон!.

    1. Тук все още е запазен старият рибарски дух; в случая традиционният бит надживява по стойност иновациите, просто няма нужда от промяна, когато всичко е as simple as that.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s