скали, гора, боси крака. карандила.

Падам от високо, от нажежените скали над Сливен, където краката ми танцуваха по нежните треви и боцкавите камъчета. Изглед на орел, полет над стотици животи, а аз сама горе. Само с любовта.

Няма никой, ходиш гол, а гората те пази и топли. Понякога млъкваш, за да чуеш кълвач. Или просто да си помълчиш.

Шарени цветя ти пращат шарени мисли и се радваш. Намираш извор, мокриш устни, чертаеш по прашното лице. Прегръщаш земята със стъпките си и водата с дланите. Вливаш се в ритъма на слънцето.

Тръгваш по тъмно, протягаш ръце и той идва. Горящ, туптящ, неземно красив.

Където има живот, няма сън. Няма утре или другият път. Има тук и сега. Вземи го, ако искаш.

И цветя, и много мравки в обувките. Не може и без бяло, зелено, червено.

После сутрешно мълчание, последни дълбоки дъхове и пак надолу. За да се срещнем отново.

Advertisements

3 thoughts on “скали, гора, боси крака. карандила.

  1. Много красив текст, много романтичен текст…Текст, писан от щастлив човек, когото обичам :) :*

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s