купа череши и краят на житния режим

Хапвам череши и няма по-голямо удоволствие. Вчера приключих с 10-те дни  житен режим. Чувствам се лека, чиста и доволна.

Режимът не е особено лек; храната е достатъчно като количество (нито един ден не успях да изям всичко), но е доста еднообразна и омръзва. Първите два дни са кофти, защото тялото се пречиства и се чувства лека отпадналост, но след като преминеш петия ден ти се струва, че не ходиш, а летиш. Има нещо особено зареждащо в това да се храниш само с жива храна, тялото се чувства леко и щастливо. А аз нарцистично доволна от това, че успях да удържа волята си, да си позволя да усетя и това мистично преживяане и да сваля учудващо доста килограми.

Режимът съчетах с посрещане на изгрева почти всеки от 10-те дни. Самият Петър Дънов говори за този ритуал и огромната жизнена енергия, която влива слънцето минути преди да изгрее. А и се натъкнах на весели и интересни хора.

През 10-те дни най-много ми се ядяха череши, ядки, хляб и кафе. Несравнимо интересно е усещането на всяка първа хапка – напомня ти, че храната е изключително удоволствие и дар, който трябва да уважаваме и обичаме, защото каквото внесем в себе си, това ще излъчваме към света.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s