Холандия: песента на колелетата.

Не разбирам как след толкова много раздели и премествания през последните 4 години на номадския ми живот така и не свикнах със сбогуването. Може би никога няма да свикна; затова са сбогуванията – да уловиш момент, да го изживееш и да го пуснеш да отлети в безвремието.

Последните 3 месеца прекарах в Ниските земи – страна пълна с чудеса. Отново не мога да твърдя, че напълно усетих духа на културата, но научих куп неща, които никога не съм подозирала, че са типични за тук. Холандия ме опроверга за някои мои очаквания. Всъщност се опитвах да нямам такива, тъй като силно се съмнявам в стереотипизираните образи. Може би имах едно – че всички ще са рижави – е, не е така!

Ето какво  намерих за интригуващо сред моите хуманистично-философски и културно-феноменологично ориентирани изследователски търсения. Холандия има интересна и динамична социална история. Аналогично, 1990 е годината на промяната, но не в политически, а в джендър смисъл . Преди 90та жените са били домакини, като процент са били на последно място по заетост в Европа и са раждали предимно вкъщи, т. нар. ‘dutch delivery’. От 90та нататък всичко се преобръща; холандското правителство яко субсидира изграждането на дневни центрове за деца и жените стабилно влизат в икономиката като до 2010 удрят второто място(след Дания) по заетост и първото място по part-time заетост в Европа. Оттам нататък се започват непрестанни проекти и субсидии за изследване и подобряване качеството на детските центрове и обгрижващия персонал. Инициативност до степен, която ме изпълва с възхита и благородна завист едновременно.

Както споменах в предната публикация, неравенството между половете, нивото на сексизъм и нетолерантността към хомосексуалистите са сред най-ниските в света. Жените са истинско културно и социо-антропологично явление – без значение дали са емоционално-ексцентрични, стряскащо прями, симпатично и кокетно облечени,  изразено хомосексуални или спортни натури; всяка носи специфичен отличителен белег на специалното място, което заема в обществото. Мъжете пък впечатляват с изключителна отзивчивост и отвореност; почти задължително е да се поздравиш с шофьор на автобус, служител на железниците или просто с някой до теб на опашката в магазина. Често завързват непринудени разговори с непознати.

Тревата не е особена атракция, около кофи шоповете се навъртат всякакви, но не и холандци, някои дори и не са опитвали досега.

Много други малки нещица намирам за очарователни. Харесва ми как весело си припяват повечето хора по улиците, харесва ми трафикът от колела към университета, забавните хора, прелитащи с дъждобрани и скърцащите ми от чистота обувки, когато вали. Харесва ми, когато бутна някой без да искам в магазина и двамата да се извиним. Такива неща. Не ми харесва езикът; не ми звучи приятно и нямам желание да го уча.

Моят престой е в интернационална компания. Събрахме се, така да се каже. Ето как изглежда изключително генерализираното ми, субективно и стереотипизиращо обобщение на Европа: австрийците са подредени и точни, швейцарците са още по-точни, испанците са шумни, португалците мразят испанците, италианците ми се губят, гърците са странно обществено ангажирани, българите хич ни няма, французите са центърът на света, шведите са сноби, американците са много awesome, поляците ги усещам много близки, а англичаните са противоречиви. И все пак с готин акцент.

Нашият малък Вавилон е сплотен и често си разменяме миксери, възглавници или кратки random разговори. Гугъл преводач е редовен гост на всичките ни партита. Рождените дни се празнуват винаги с торта и с честитка на всички езици. Разбиваме белтъци заедно, тичаме, играем футбол, понякога крадем колела или нечий колет с храна.

И ето, че е моята последна неделя тук. Започнах да обичам холандските недели. Отначало ме дразнеха – всичко затворено, истинско мъртвило, скука. После започнах да се вслушвам в спокойствието на квартала – безмълвно и неподвижно като соц-семейство, застаналo за семейна снимка. Всички са вкъщи, седнали небрежно пред големите прозорци без пердета, усмихват се и ядат хляб със стафиди. Неделя е.

Освен че разбрах много неща за Холандия, успях и да разбера много неща за България. И за мен самата. Неизбежно е, когато живееш в една мини-европа като нашата тук, да не сравняваш и да не се замислиш за вкъщи. Да, питаха ме в коя част на Европа е България,  дали сме third world country и весело ми заявиха, че не биха се татуирали в БГ, защото е backwards country, а хепатит C скъпо се лекувал. И все пак, след като видях снимки и чух истории за всякакви интересни места и ме попитаха какво интересно има в БГ… малко зациклих. С какво мога да накарам приятелите ми да си купят билет за България, а не за някоя друга дестинация?

И въпреки всички тези размисли се убедих, че никога не бих могла да се откъсна от България завинаги. И нямам предвид киселото мляко и сиренето – усещам това нещо в себе си, без нуждата да му давам име, което силно и категорично ме тегли обратно. Може би има нещо вярно, че принадлежиш на мястото, където си роден. Всичко друго е компромис.

И отново е време за финал. Задължително време сама, последни кадри и чаша любимо капучино.

Пътешествието продължава.

Advertisements

4 thoughts on “Холандия: песента на колелетата.

  1. „С какво мога да накарам приятелите ми да си купят билет за България, а не за някоя друга дестинация?“ – с онзи планински твой албум във фб :)

    (отбелязвам, че чета с удоволствие :Д)

    1. :) и аз затова се сетих, но ми иска и в населените места да има интересности; ако не бяха измили паметника.. :p

  2. Почти я бях отписала Холандия, защото там всеки бг турист ходи и съм чела поне 20-тина почти еднакви пътеписа. Обаче на, ти ме запали пак. Вкарвам я отново в списъка с местата, където искам да отида :)

    1. хм, много зависи дали отиваш на разходка или да поживееш. аз бях за 3 месеца и е много различно от това да се разходиш за 3 дни до амстердам (където са най-често триповете). холандия не е амстердам, даже няма нищо общо. препоръчвам nijmegen, rotterdam, градините на keukenhof. има много цвят, характер и прекрасно вело движение, желая ти приятен трип и благодаря за коментара :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s