преди и днес

Пътища, посоки, култури, ранобудни усмивки, бонжур мадмоазел, различия, стереотипи, живот в куфар, изпуснати влакове, безброй последни моменти и присъщите им решения, кафеварка в ръчния, храна – винаги споделена, засищаща, с пълнеж от култура и обич.

Тази година пътешествията ми са полети на ума. Като птиците, които са свободни да летят където им харесва, където им се налага, където знаят, че могат да се върнат, където са решили да сменят посоката. Няма да спра да се наслаждавам на различното, на чуждото, на това, което никога няма да разбера или това, което понякога чувствам по-мое от моето. Културите са моят полет над увереността, че зная всичко за света. Те са и бялата лястовица-посланик, която кацайки събира знание и опрашва всеки следващ остров, планина, земя, човек, докато не се върне обратно вкъщи и посади многоликите семена в градината си.

Моят еднопосочен полет към многопосочното вкъщи. След 7 месеца, 6 държави, купища мултикултурни преживявания. Днес.

17.11.14

Advertisements

Море

Аз съм море
вълнувам се бурно
а после заспивам
в прегръдките на новия ден

Аз съм море
два бряга целувам
най-красивите вълни
на кея изпращам
за да ги видиш някой ден и ти

Аз съм море
от мен боли кръста, гърба и тила
когато с вятъра правим любов
но от мене боли и сърцето
най-дълго боли от мечта

Ти си море
аз те помня
с бързи думи, парещо нетърпелива
не помня само как и кога
сърцата ни пламнаха
в обич красива

Ти си море
пак ще придойдеш
на всеки от нас мечта да дадеш
и тиха, усмихната, привидно спокойна
към новото поглед ще впериш

Ти си море
и Водата е твойта стихия

Ако някога пристан изгубиш
не забравяй високо да търсиш
маяк-обич на върха на Балкана
твойта сестричка Земята

до теб

на ръба на кожата
до теб съм и потрепвам, както тогава

ти във водата, аз със пясък в косата
солени

гледаме се тайно, с другите очи, нашите
първият ни допир е като стара любима песен
изживяна хиляди пъти

къде е тогава? ще дойдеш ли пак да ме чакаш
в 3 през нощта
неспала, но будна
търсеща точно твоето топло

игра на сърца

жените в живота ми

Те са земя. Топли, тежки, мъдри, телесни

Те са вода. Наситени, с големи бели зъби, плътни кожи и лъскави коси

Жените в живот ми са като набор от прибори, събиран от 3 поколения. Има стари, метални и украсителни лъжици, вилици и подноси. Има модерни пластмасови, в крещящи тонове, забавно-експериментаторски. Има леко демоде, но със специфична история. До тях в абсолютен разрез са вечните дървени пособия, които остаряват красиво. Всички те съжителстват в моето сърце и противоположните му краища. Ако ги събера накуп, сигурно ще се изпокарат. Или ще се чудят защо са ми приятелки.

Като малка си избирах приятелките по височина. Бях страшно висока и не ми беше комфортно да имам ниска приятелка. Дори да не се разбирах с високите момичета, сякаш нямах избор. Имах си ясна цел и категория.

Днес мога да кажа, че жените в моя живот са преди всичко умни. И макар нищо женско да не ни е чуждо, продължават да излъчват интелект. Така и не се научих да поддържам повърхностни приятелства. Пламват и някак естествено се изпаряват.

Жените в живота ми са безкрайни интроверти, дразнещо шумни екстроверти, майки, деца, авантюристи, домошари, психолози, любовници, откровено необикновени, къдрави, тъмнооки, самоуверени и абсолютни недораслъци. И по малко приличам на всяка една.

За някои съм мъдрата майка, за други луда глава, но винаги е искрено, искрено, искрено. Хубавата страна на емоционалността.

Обичам жените в живота ми.

 

 

на вселената с любов

обичам те, Вселено

на твоя разум се осланям
защото моя няма го вече

стопи страха, съмнението
хаоса, мъглата, завистта

изгори раджастичния ми ум
контрола на света
свали от плещите ми

трансформирай ме, твоя съм
копнея само да творя